Romania | Румъния
Romania is a Southeast European country known for the Transylvania region, surrounded by the Carpathians. Its preserved medieval cities include Sighisoara and castles, in particular Bran Castle, long associated with the Dracula legend attracting tourists from all over the world.
In motorcycle societies it is also known for its high mountain passes Transalpina and Transfagarash.
Румъния е страна от югоизточна Европа, известна с региона Трансилвания, заобиколен от Карпатите. Неговите запазени средновековни градове включително Сигишоара и замъци, по-специално скалния замък Бран, отдавна свързавн с легендата за Дракула привличат туристи от цял свят.
В мотоциклетните среди също така е позната с високопланинските си проходи Трансалпина и Трансфагараш.
Day 1
Ден 1
Early in the morning we went to Oryahovo. The goal of the day was to cross the Danube by ferry, around noon to rest in Craiova and to settle down in Sebes at some time in the afternoon. We arrived about an hour before the ferry sail (prices and timetable). The river crossing itself takes about 20 minutes. Upon getting down, the border police checked us relatively quickly and continued to Craiova.
Most Romanian cities do not have a ring road and all traffic moves through the cities. As we entered the city around noon, the heat of the day in combination with the traffic jam did not do well for my father’s Varadero. After the cooling fan came on, strange noises began to be heard from there. At the first moment we did not find a problem and decided that the fan itself decided it was time to “surrender”, but not long after, a yellow-green liquid appeared. Antifreeze! We quickly found a shadow between several buildings to look at the issue in more details. After dismantling, we found the cause. In preparation for the trip, as we dismantled the dashboard to place the GPS power cable, we dropped one of the screws that disappeared into the garage without a trace. Now we found it stuck in the radiator. It had fallen between the blades of the fan and the radiator and when in the heat, the fan started, the screw rammed into the radiator. Within few hours we glued the puncture with “poxipol” and proceeded to Sebesh.
Рано сутринта се отправихме към Оряхово. Целта за деня беше да преминем Дунава с ферибот, около обяд да направим почивка в Крайова и по някое време следобед да се настаним в Себеш. Пристигнахме около час преди ферибота да отплава (цени и разписание). Самото преминаване отнема около 20 тина минути. На слизане сравнително бързо ни провери гранична полиция и продължихме към Крайова.
Повечето Румънски градове нямат околовръстно шосе и целият трафик се движи през градовете. Тъй като влязохме в града около обяд в най голямата жега, комбинацията със задръстването не се отрази добре на Варадерото на баща ми. След като се включи охлаждащата перка, започнаха да се чуват и странни звуци, отново от нея. В първия момент не открихме проблем и решихме, че самата перка е решила, че е време да се предаде, но не след дълго се появи и жълто зелена течност. Антифириз! Бързо намерихме сянка между няколко блока, за да разгледаме по-подробно проблема. След разглабяне намерихме причината. При подготовката за пътуването, докато разглабяхме таблото, за да прекараме захранването за GPS изпуснахме една от рапидките, която безследно изчезна в гаража. Сега я намерихме, забита в радиатора. Била е паднала между перката и радиатора и когато в жегите, вентилаторът се е завъртял, рапидката се е забила в радиатора. За няколко часа залепихме пробойната с поксипол и продължихме към Себеш.
We arrived late and found it relatively difficult to find a hotel, although it was a weekday. It was August after all…
Пристигнахме късно и сравнително трудно си намерихме хотел, въпреки че беше делничен ден. Все пак беше август…
Day2 Transalpina
Ден 2 Трансалпина
Transalpine, or DN67C, located in the Parang Mountains group in the Southern Carpathians of Romania, is one of the highest roads in the Carpathians. It connects Novaci, south of Parang Mountain, with Sebes in the north.
The road was built from King Carol II on an ancient Roman road and consolidated during the Second World War by German troops. There is also a story that Nicolae Ceausescu built the Transfagarana Road (DN7C) during the communist regime, just to surpass Transalpine.
The road has its highest point at the Urdel Pass, 2,145 m high. Due to the high altitude, the road is closed during the cold months of the year.
The whole day is reserved for the pass. Since both passes are open only a few months a year, during the day, whether it is at working day, there are traffic jams. With that in mind, we left early and by 9am we reached the highest point. Photos and coffee stops followed. We arrived in Curtea de Arges in the early afternoon. This is the entrance to Transfagaras.
Трансалпина или DN67C, разположен в групата на планините Паранг, в Южните Карпати на Румъния, е един от най-високите пътища на Карпатите. Той свързва Новаци, на юг от планината Паранг, със Себеш на север.
Пътят е построен при крал Карол II върху стар римски път и консолидиран през Втората световна война от германските войски. Също така има история, че Николае Чаушеску е построил Трансфагеранския път (DN7C) по време на комунистическия режим, само за да надмине Трансалпина.
Най-високата точка на пътят е при прохода Урдел,висок 2,145 м. Предвид голямата надморска височина пътят е затворен през студените месеци на годината.
Целият ден е предвиден за прохода. Тъй като и двата прохода са отоврени само няколко месеца в годината, през деня, било то и делничен стават задръствания. Предвид това тръгнахме рано и към 9 часа бяхме на върха. Последваха спирания за снимки и кафе. В ранния следобед пристигнахме в Куртя де Арджеш. Това е входа за Трансфагараш.
Day 3 Transfagarash
Ден 3 Трансфагараш
The Transfagarash road(in Romanian: Transfăgărăşan, DN7C) is a high mountain road that crosses the Carpathians and connects the historic regions of Vlahia and Transylvania through the Fugaras Mountains. The road connects Pitesti-Curtia de Arges-Arpashou de Jos.
The highest point of the road is 2034 meters and this makes it the highest road in Romania. It was built by order of Nicolae Ceausescu from 1970 to 1974 for military purposes. The construction was mainly built by Romanian soldiers and with army resources. The reason for launching this large-scale project was Operation Danube – the invasion of the Warsaw Pact troops in Czechoslovakia in 1968, after which Ceausescu feared that the same could happen to him.
Today, the road is considered one of the most beautiful in the world.
We left early аgain, to avoid the traffic. Definitely this pass is more beautiful than Transalpina. At the top we even managed to take a picture with a bear. By 10 we were already getting off in the direction of Sibiu and the traffic in the opposite direction was quite heavy.
Трансфъгърашкото шосе (на румънски: Transfăgărăşan, DN7C) е шосе, пресичащо Карпатите и съединяващо историческите области Влахия и Трансилвания през планинската област Фъгърашки планини. Маршрутът на шосето е Питещ-Куртя де Арджеш-Арпашу де Жос.
Най-високата точка на шосето е на 2034 м и това го прави най-високият път в Румъния. Построено е по заповед на Николае Чаушеску в периода 1970 – 1974 г. за военни нужди. Строителството било строено основно от румънските войници и с армейски ресурси. Причината за започването на този мащабен проект е Операция Дунав – нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г., след което Чаушеску се опасявал да не му се случи същото.
Днес шосето се смята за едно от най-красивите в света и е забележителност на Румъния.
Отново тръгнахме рано, за да избегнем трафика. Определено този проход е по-живописен. На върха даже успяхме да се снимаме с мечка. Към 10 вече слизаме в посока Сибиу и трафика в обратна посока беше доста натоварен.
The temperature difference is quite large. It was about 13 degrees at the top of the pass and 43 degrees in the sun in Sibiu.
Температурната разлика е доста голяма. На върха на прохода беше около 13 градуса. В Сибиу на слънце минаваше 43 градуса.
After a short tour of the city, we decide to continue to Sighisoara.
This is the birthplace of Prince Vlad Dracula.
The city center has a well preserved citadel. The city is on the list of UNESCO World Heritage Sites.
След кратка обиколка на града решаваме да продължим към Сигишоара.
Това е родното място на княз Влад Дракула.
В центъра на града има добре запазена цитадела. Градът е в списъка на паметниците на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
The house where Dracula is born
Along the way we are impressed by how tidy the villages we pass through are.
In the evening we stay in Brasov.
Къщата където е роден Граф Дракула
По пътя ни прави впечатление колко подредени са селцата през които преминаваме.
Вечерта се настаняваме в Брашов.
Day 4 Castles
Ден 4 Замъци
It’s raining in the morning. We put on our rain clothes and head to Peles Castle. The complex is located northwest of Sinai, 48 km from Brasov
The road is narrow and there are traffic jams in both directions. After checking the internet, it turns out that it is almost always the case, so one must arm themselves with patience.
The Romanian King Carol I (1839 – 1914) bought about 5.3 square km in 1872 hunting grounds for building of a summer residence. The first 3 architectural designs of the castle replicate other Western European castles and the King dismisses them as too expensive and lack of originality. Then German architect Johan Schultz presented a project that appealed to the King: a small Alpine-style castle combining Italian traditions with the аesthetics of the German neo-renaissance.
Construction works were interrupted in 1877-8, and on October 7, 1883, it featured a ball on the occasion of Carol I’s coronation.
This is probably one of the most beautiful castles and accordingly there are a large number of tourists who want to visit it. There are 2 ticket offices that sell tickets and queues go fast. But then it takes a long wait to enter the castle itself. Entry is in groups of about 30 people (there is a possibility of a guide in several languages). Large items and bags need to be left in the beginning and taken back out. In our case they made us leave our helmets, some people left their backpacks. Inside it is narrow for such a group. The guide takes us from room to room and tells us, but despite the beauty, we cannot fully enjoy. Once a room is entered, the front and back doors are closed and in the presence of such a group, movement is almost impossible. At the same time, a bunch of curators watch as if someone was taking a picture without paying to take pictures in the castle. The tour inside takes about an hour.
Сутринта вали. Обличаме дрехите за дъжд и тръгваме към замъка Пелеш.
Комплексът се намира северозападно от град Синая, който е на 48 километра от Брашов
Пътят е тесен и има задръстване и в двете посоки. След проверка в интернет се оказва, че почти винаги е така, така че човек трябва да се въоръжи с търпение.
Румънският крал Карол I (1839 – 1914) закупува през 1872 г. около 5,3 кв. км. земи за лов и строеж на лятна резиденция. Първите 3 архитектурни проекта на замъка копират други западноевропейски замъци и кралят ги отхвърля като прекалено скъпи и лишени от оригиналност. Тогава германският архитект Йохан Шулц представя проект, който се харесва на краля: неголям замък в алпийски стил, съчетаващ италианските традиции с естетиката на немския неоренесанс.
Строителството прекъсва за кратко през 1877 – 8 г. и на 7 октомври 1883 г. в него се състоява бал по повод коронясването на Карол I.
Това е може би един от най-красивите замъци и съответно има голям брой туристи, които искат да го посетят. Има 2 каси на които продават билети и опашките вървят бързо. След това обаче следва дълго чакане за да се влезе в самия замък. Влизането става на групи по около 30 човека (има възможност за екскурзовод на няколко езика). Налага се по големите предмети и чанти да бъдат оставени в началото и на излизане се взимат обратно. В нашия случай ни накараха да оставим каските, някой хора оставяха раниците си. Вътре е тясно за такава група. Екскурзовода ни развежда от помещение в помещение и разказва, но въпреки красотата, не можем да се насладим пълноценно. След като се влезе в дадена стая вратите отпред и отзад се затварят и при наличието на такава група, движението е почти невъзможно. Успоредно с това един куп от уредниците следят данеби някой да направи снимка, без да си е платил, за да снима в замъка. Обиколката вътре продължава около час.
The following is Bran Castle, known for its legend of Dracula.
Bran Castle, in the village of Bran, near Brasov, is a popular tourist attraction in Romania. The castle rises on a hill above the Ruker – Bran pass, connecting the Romanian provinces of Transylvania and Vlahia. It is also known as Dracula’s Castle – a vampire from Bram Stoker’s Dracula’s book, however, according to which the castle is located somewhere in the mountains between Transylvania and Moldova. During his military campaigns, Vlad III Dracula repeatedly passed through the passa connecting his capital Targovishte to Brasov, but there was no evidence that he had seized the fortress.
Today, Bran Castle is a museum open to visitors to view art and furniture collected by the Romanian Queen Maria.
We are passing a large crowd of people. Turns out it’s the ticket queue (400+ people). We quickly find out how to buy tickets online and enter the gardens without waiting. I still do not understand why everyone was waiting.. Shortly after, it turns out that we need to be on the next queue, which is to enter the castle itself. It is much shorter and goes much faster. In 20 minutes we are already in the castle. There is almost no free space inside, almost nothing to see, and there is again a traffic jam.
Следва замъкът Бран, известен с легендата за граф Дракула.
Замъкът Бран , в село Бран, близо до Брашов, е популярна туристическа атракция в Румъния. Замъкът се издига на хълм над прохода Рукър – Бран, свързващ румънските провинции Трансилвания и Влашко. Известен е още и като Замъка на Дракула – графа-вампир от книгата Дракула на Брам Стокър, според която обаче замъкът се намира някъде в планините между Трансилвания и Молдавия. При своите военни походи Влад ІІІ Дракула неколкократно преминава през прохода, свързващ столицата му Търговище с Брашов, но няма доказателства да е превземал крепостта.
Днес замъкът Бран е музей, отворен за посетители, които могат да разгледат предмети на изкуството и мебели, събрани от румънската кралица Мария.
Преминаваме покрай голяма върволица хора. Оказва се, че това е опашката за билети (400+ човека). Бързо намираме как да купим билетите онлайн и влизаме в градините, без да чакаме. Все още не разбирам защо всички се редяха.. Не след дълго се оказва, че трябва да се наредим на следваща опашка, която е за влизане в самия замък. Тя е доста по кратка и върви значително по-бързо. За 20 тина минути вече сме в замъка. Вътре е тясно, почти няма какво да се види и отново се е образувало “задръстване”.
Continue to Kampulung with the idea of visiting a salt mine in Slanik the other day. Mistake! There are 2 cities named Slanik in 2 different districts. Of course we are in the wrong place. We are only mistaken for about 150 kilometers.
Продължаваме към Къмпулунг с идеята на другия ден да посетим солната мина в Сланик. Грешка! Има 2 населени места Сланик в 2 различни области. Разбира се ние сме на грешното място. Нищо сбъркали сме само с около 150 километра.
Day 5
Ден 5
Early in the morning we headed for the right Slanik. Again, there is a large queue. This time the reason is that the mines are reached by buses from the place where the tickets are bought. The original elevator, made entirely of wood to prevent corrosion by salt, has not been in operation since 2014. This way, the only way to enter is through a long tunnel, descending spiraling 208 meters underground.
Slanik Mine is an old salt mine located in Slanik, Prahova County, Romania, just 100 km north of Bucharest. The salt mine is closed for extraction but is open to visitors. Includes a microclimate with natural air conditioning and constant temperature and atmospheric pressure throughout the year. It consists of two levels called Unirea and Mihai. Many visitors come because of the healing effects due to the purity of the air.
The mine has 14 halls with a height of about 54 meters. The equipment used to extract the salt can be seen. There are also various playgrounds and attractions for children.
Рано тръгваме към правилният Сланик. Отново има голяма опашка. Този път причината е, че от мястото където се купуват билетите, до мината се стига с бусчета. Оригиналният асансьор, който е направен изцяло от дърво, за да не кородира от солта не работи от 2014 година. По този начин единственият вариант за влизане е по дълъг тунел, слизаш стръмно, спираловидно на 208 метра под земята.
Мината Сланик е стара солна мина, разположена в Сланик, окръг Прахова, Румъния, само на 100 км северно от Букурещ. Солната мина е затворена за извличане, но е отворена за посетители. Включва микроклимат с естествена климатизация и постоянна температура и атмосферно налягане през цялата година. Съставена е от две нива, наречени Униреа и Михай. Много от посетителите идват заради предполагаемите лечебни ефекти поради чистотата на въздуха.
Мината има 14 зали с височина около 54 метра. Могат да бъдат видяни приспособленията, с които се е добивала солта. Също така има направени различни игрища и атракции за децата.
After a two-hour walk, we head to Turnu Magurele and the ferry to Nikopol. We arrived late and it turned out that we had missed the last ship. As much as we want to sleep on Bulgarian ground, we have to postpone crossing the Danube for the next day. We found a hotel (with furniture from Ceausescu’s time) where we could pay with a card because we had spent most of our cash, with the idea that we would leave the country. Of course, the restaurants did not accept card payment anywhere, but with the few remaining coins we got a banitsa (some sort of traditional for the Balkans breakfast) and a beer from a super.
След двучасова разходка се отправяме към Турну Магуреле и ферибота за Никопол. Пристигнахме късно и се оказа, че сме изпуснали последното корабче. Колкото и да ни се искаше да спим на Българска земя, се налага да го отложим прекосяването на Дунава за следващия ден. Намерихме хотел (с обзавеждане от времето на Чаушеску), където да можем да платим с карта, тъй като бяхме похарчили повечето пари в брой, с идеята, че ще напуснем страната. Разбира се в заведенията никъде не приемаха плащане с карта, но с малкото останали монети се сдобихме с баничка и бира от един супер.
Day 6
Ден 6
We were about to head for the ferry when we saw the storm clouds coming. Naturally, the rain with thunder started soon. Few minutes later it almost stopped and we headed again to the ferry terminal. The border policeman allowed us to wait our turn and then the time to board the ship under the canopy at the border post. During this time, the rain stopped altogether.
Точно се канехме да тръгнем към ферибота, когато видяхме пристигащите буреносни облаци. Естествено и дъжда с гръмотевиците не закъсня. За наша радост скоро намаля и потеглихме отново към фериботния терминал. Граничният полицай ни позволи да изчакаме реда си, а след това и часа за качване на кораба под навеса на граничния пункт. През това време и дъжда спря съвсем.
After we reached home, we found that the border check was slower than on the Romanian side. Finally, a man, without any signage, appeared, collecting a “terminal charge”. The price was € 1 per bike, without explaining what he was raising money for. After asking in Bulgarian “Why?” he decided that 1 euro was enough for both bikes. Without further explanations we continued to Sofia.
So a few hours later we were home and making plans for our next trip.
След като стъпихме на родна земя установихме, че граничната проверка върви по-бавно отколкото от Румънска страна. Накрая се появи и човек, без някакви обозначителни знаци, който събираше “такса терминал”. Цената беше 1 евро на мотор, без обяснение за какво събира пари. След като на български попитах “Защо?” реши, че 1 евро е достатъчно за двата мотора. Без да се разправяме повече продължихме към София.
И така няколко часа по-късно бяхме вкъщи и крояхме планове за следващото пътуване.
