Albania | Албания

The Republic of Albania or Albanian “Republika e Shqipërisë” (pronounced Shtipërëa), which stands for “Land of the Eagles”.

Република Албания  или на албански “Republika e Shqipërisë” (изговаря се Шчипърѝя), което означва „Земята на орлите“.

For most Bulgarians, Albania is an unfamiliar country with a bad reputation and our attitude towards it is skeptical. In our minds, this Balkan country is wild and underdeveloped. In fact, this is not exactly the case. Here is my journey.


За повечето българи Албания е непозната страна, с лоша репутация и отношението ни към нея е скептично. Достатъчно е да си припомним само израза „албански реотан”. В представите ни тази балканска страна е дива и изостанала. В действителност това не е точно така. Ето и моето пътуване.

Albania has been on my travel list for a long time. Although a year ago I was able to visit it for a little while, I wanted to go again and this time to take a closer look at the Land of the Eagles. The trip was delayed several times. After all, my parents and I decided that September was the right time to travel. The students went to school, most people went to work and travel, and the sightseeing was expected to be calm.

Албания отдавна беше в списъка ми за пътуване. Въпреки, че преди година успях да я посетя за малко, имах желание отново и този път по-подробно да разгледам “Земята на орлите”. Пътуването бе отлагано няколко пъти. В крайна сметка с родителите ми решихме, че септември е най-подходящото време за посещение. Учениците са тръгнали на училище, повечето хора са на работа и пътуването, а и разглеждането на забележителностите се очакваше да е спокойно.

So on the 20th of september at 5 in the morning motorcycles were already out of the garage and we were loading our luggage. It was wet from the rain that had been raining all night and the previous days, but whatever, it would take us by water. And the thermometer on the bike was showing a single digit number, but we are going south, it will still warm up in a while. And we only had about 700km for that day.

И така на 20.09 към 5 сутринта вече бяхме изкарали моторите от гаража и товарехме багажа. Е беше мокро от дъжда, който валеше цяла нощ, а и предишните дни, но какво пък толкова, ще ни върви по вода. И термометъра на мотора показваше едноцифрено число, но все пак отиваме на юг, все ще се стопли по някое време. А и имахме само около 700км за деня

Day 1 Sofia – Igoumenitsa

Ден 1 София – Игуменица

The first day we decided to get to Igoumenitsa. It is located very close to the Albanian border and thus the next day we will go straight to Albania to have all day available.

Първия ден решихме да стигнем до Игуменица. Тя се намира съвсем близо до Албанската граница и по този начин на следващия ден да влезем направо в Албания, за да имаме целият ден на разположение.

There is nothing interesting along the way except Loutraki in Greece, which is worth a visit. However, the road is a long one and an hour or two in the hot mineral pool are worth the detour.
The journey from Sofia took about 12 hours with breaks, despite the rain around the border with Greece and the high wind.
По пътя няма нищо интересно освен “Пожарските бани” в Гърция, които си заслужава да бъдат посетени. Все пак пътят е дълъг и час два почивка по обяд в топъл минерален басейн си заслужават отклонението.Пътуването от София отне около 12 часа с почивките, въпреки дъжда около границата с Гърция и последвалия силния вятър.

Day 2 Igoumenitsa – Saranda

Ден 2 Игуменица – Саранда

In the morning, we headed to the Albanian border. Soon we reach the ancient city of Butrint. The city is located on a peninsula and to reach it passes the Vivar Canal. It uses something like a wooden raft pulled by rope.
Butrint is part of the UNESCO World Heritage Site and is located near the city of Saranda. The Ancient Greeks once lived here, then the area was conquered by the Romans. It is thanks to them that Butrint is now a landmark that attracts people from all over the world. Here you will be able to see the true Roman theater and the sanctuary of the god of medicine Asclepius, dating from the 4th century.
The settlement emerges as a Greek colony of the inhabitants of Corfu. Later, it became the possession of the Roman Empire, where after the adoption of Christianity, one of the first Christian centers in the Balkans was formed.
Сутринта се отправяме към Албанската граница. Не след дълго достигаме древния град Бутринт. Градът се намира на полуостров и за да се достигне до него се преминава канала Вивар. Използва се нещо като дървен сал теглен от въжета.
Бутринт е част от световното наследство на ЮНЕСКО и се намира в близост до град Саранда. Тук някога са живели древните гърци, после местността е била превзета от римляните. Именно благодарение на тях Бутринт сега е забележителност, която привлича хора от цял свят. Тук ще може да видите истински римски театър и светилището на бога на медицината Асклепий, което датира от 4-ти век.
Селището възниква като гръцка колония на жителите на остров Корфу. По-късно става владение на Римската империя, където след приемането на християнството се сформира един от първите християнски центрове на Балканите. 

The next stop is Saranda, or rather, the Lecursi Fortress. The fortress is located on the hills above the city and offers beautiful views of Saranda, Butrint and Corfu.
Следващата спирка е Саранда или по точно крепостта Лекурси. Последната се намира на хълмовете над града и се разкрива красива гледка към Саранда, Бутринт и Корфу.

After a long first day, we decided it was time to rest. We settled into the first working hotel, which has a garage for motorcycles and indulged in a vacation on one of Xamil’s beaches. Here is the point to say that Xamil is famous for some of the most beautiful beaches in Albania. It is located 10 minutes from Saranda. Thanks to the heavily jagged coastline, we were able to easily find a sheltered bay where the water was calm despite the strong wind.

След дългия първи ден решихме, че е време за почивка. Настанихме се в първия работещ хотел, който видяхме, че има и гараж за моторите и се отдадохме на почивка на един от плажовете на Ксамил. Тук е момента да кажа, че Ксамил се слави с едни от най-красивите плажове в Албания. Намира се на 10-тина минути от Саранда. Благодарение на силно назъбеното краибрежие лесно успяхме да намерим закътан залив, където водата беше спокойна, въпреки силния вятър. 

Day 3 Saranda – Duras

Ден 3 Саранда – Дурас

The first stop of the day is the natural phenomenon “Blue Eye”. It is the largest spring in Albania. It is characterized by a circular shape, dark blue in the middle and light blue at the edges. The stream in it is so strong that its depth has not been measured so far. It is estimated to be between 45 and 80 meters.
Първата спирка за деня е природният феномен “Синьото око”. Това е най-големият извор в Албания. Характеризира се с кръгла форма, тъмно син цвят в средата и светлосин по краищата.Течението в него е толкова силно, че до момента дълбочината му не е измерена. Предполага се, че е между 45 и 80 метра.

We continue to Vlora. The road passes by the sea and after each turn new views are revealed. The most impressive part is the Logara Pass. For 10 kilometers, on steep coils, the road rises to the highest part of the pass (1025 meters) from where a magnificent view of the Albanian Riviera opens.

Продължаваме към Вльора. Пътят минава покрай морето и след всеки завой се разкриват нови гледки. Най впечатляващата част е проходът “Логара”. За 10 тина километра, по стръмни серпентини пътят се издига до най-високата част на прохода (1025 метра) от където се открива чудесна гледка към Албанската ревиера.

Next comes Vlora. The plan was supposed to be the last of the day. Well, the plans are about to change. We decide that the weather is not suitable for the beach (strong wind) and after a short coffee on the coastal street in town we head to Duras.
Следва Вльора. По план трябваше и да е последна за деня. Е все пак плановете са, за да се променят. Решаваме, че времето не е подходящо за плаж (духа доста силно) и след кратко кафе на краибрежната улица в града се отправяме към Дурас. 

The previous day there was a strong earthquake (5.6 Richter) about 10 kilometers from Duras, thanks to which our hotel was slightly cracked. On the other hand, it was on the first line, overlooking the sea, and the view compensated for the overnight shakes.
Предишния ден е имало силно земетресение (5.6 по Рихтер) на около 10 километра от Дурас, благодарение на което хотелът ни леко се беше поразпукал. За сметка на това беше на първа линия, с изглед към морето и гледката компенсира последвалите през нощта полюшвания.

Day 4 Duras – Shkoder

Ден 4 Дурас – Шкодер

After a panoramic tour of the city with motorbikes, we head to Kruja. This is a city familiar to all Albanians. National hero Skenderbeg was born here. Cruy is not a big city, but there is a lot to see. In addition to the Skenderbeg monuments, there is a famous fortress built by him. It served as a resistance during the Ottoman invasions.
Dry and wet sections alternate along the road, in some places there was dizzling rain, but somehow we get away with the rain. The moment we found the parking lot, the sky opened so much that for about 30 minutes we were hiding in a improvised shelter.
The fort has a museum dedicated to the national hero of Albania, and once again a wonderful view of the city opens. It is worth seeing the small streets along the fort, where you can see how the locals practice different crafts.
A few wet miles followed to Shkoder. However, we were still on the water from Sofia, and for two days we had not worn raincoats. We found a hotel to stay for two nights and indulged in drying supplies and walking around the city.
След панорамна обиколка на града с моторите поемаме към Круя.Това е град, познат на всички албанци. Тук е роден националният герой Скендербег. Круя не е голям град, но има какво да се види. Освен паметниците на Скендербег, има и известна крепост, построена от него. Тя е служила за отпор по време на османските инвазии.
По пътят се редуват сухи и мокри участъци, на места ръми, но някакси се разминаваме с дъжда. В момента в който намерихме паркинг небето така се отвори, че около 30 тина минути се крихме в импровизираната от пазача беседка. 
В крепостта има музей посветен на националния герой на Албания и отново се открива чудна гледка към града. Заслужава си да се видят и малките улички покрай крепостта, където може да се види как местните практикуват различни занаяти.
Последваха известен брой доста мокри километри до Шкодер. Все пак още от София ни тръгна по вода, а вече цели два дни не бяхме обличали дъждобраните. Намерихме хотел в който да отседнем за две нощувки и се отдадохме на сушене на инвентара и пешеходна разходка.

Day 5 Shkoder – Komani Lake – Shkoder

Ден 5 Шкодер – езеро Комани- Шкодер

It’s raining again. In about an hour and a half we reach Coman. This is the starting point of the ferries across Lake Comany. As there are only two courses for the day – at 9am and 1pm we decided to leave at 6:30am. The road meanders through the mountains and although they are only 50 kilometers away, it travels slowly. The road surface is also not perfect. Asphalt sections, holes and dirt roads alternate. As soon as they entered Coman, locals began to stop us, even blocking the road to stop us. Their idea is to sell tickets to the ferry, convincing us that all the staff is at the nearby coffee shop to which they will take us. Tickets are, of course, fake. As we have been prepared in advance, we delicately slip away and move on. The road climbs up the mountain and after a tunnel goes straight to the ferry terminal. Tickets can also be purchased in advance through the ferry company website. According to information on the Internet, the price is € 15 for a motorcycle and € 5 for a person if purchased in advance and € 20 for a motorcycle on site. We had decided that we would buy them locally, as we did not know if we would arrive on time and in general what day we would arrive. They surprised us by stating that the price was 30 euros per bike. After some dispute, we still paid the amount requested. Of course, we did not receive any document … Just before we left, the next person, who collected a terminal fee, appeared to us.
The lake is narrow but long and the journey lasts two and a half hours. I’ll let the photos speak for themselves here. Unfortunately they were made with the phone because I had forgotten the camera turned on and the battery was running low …
After we arrived and the ferry docked in the middle of nowhere instead of the concrete terminal, the crew set out to clear the way down. Apparently still had hangovers from the night before, and the captain had to help them. I suppose he had attended the gathering the night before, as he also had difficulty handling the shovel. After some of the camper drivers on the boat cleared the pile of dirt on the road, we were able to get down and move on. This was followed by 150 kilometers along one of Albania’s most beautiful roads (SH22 and SH5), multiple turns and almost no traffic.

Отново вали. За около час и половина се придвижваме до Коман. Това е началната точка на фериботите през езерото Комани. Тъй като има само два курса за деня – в 9 и 13 часа решихме да тръгнем към 6:30. Пътят криволичи през планината и въпреки, че са само 50-тина километра се пътува бавно. Пътната настилка също не е перфектна. Редуват се участъци с асфалт, дупки и черен път. Още с влизането в Коман, започнаха да ни спират махащи край пътя местни, които дори ни препречваха пътя, за да ни накарат да спрем. Идеята им е да продадат билети за ферибота, като те убеждават, че целия персонал е в близкото кафе, до което ще те заведат. Билетите разбира се са фалшиви. Тъй като бяхме предварително подготвени, деликатно им се изплъзваме и продължаваме нататък. Пътят се изкачва в планината и след един тунел се излиза направо на фериботния терминал. Билети могат да бъдат закупени и предварително през сайта на фериботната компания. Според информацията в интернет цената е 15 евро за мотоциклет и 5 евро за човек, ако бъдат закупени предварително и 20 евро за мотоциклет на място.  Бяхме решили, че ще ги купим на място, тъй като не се знаеше дали ще стигнем на време и въобще, кой ден ще пристигнем. Изненадаха ни неприятно, като заявиха, че цената е 30 евро на място. След известен спор все пак си платихме поисканата сума. Естествено документ не получихме… Точно преди да потеглим се яви следващ човек, който ни събра и терминална такса, допълнително. 
Езерото е тясно, но дълго и пътуването продължава два часа и половина. Тук ще оставя снимките да говорят сами. За съжаление са правени с телефона, защото бях забравил фотоапарата включени и батерията се беше изтощила…
След като пристигнахме и ферибота паркира в средата на нищото, вместо на бетонния терминал, екипажа се зае да разчисти път за слизане. Явно все още бяха махмурлии от предишната вечер и се наложи и капитана да им помогне. Предполагам и той беше присъствал на сбирката предната вечер, тъй като и на него му беше трудно да борави с лопатата. След като част от шофьорите на кемперите, които бяха на корабчето разчистиха купчината пръст на пътя, успяхме да се изнижем и да продължим нататък. Последваха 150 километра по едни от най-красивите пътища на Албания (SH22 и SH5), множество завой и малко трафик. 

Day 6 Shkoder – Novi Pazar

Ден 6 Шкодер – Нови пазар

The first destination of the day was Tet (or Theti). According to preliminary information, this was supposed to be a small village near which are lakes and waterfalls.
The first option we tried to get through (via Prekal) was not very suitable. After one of the settlements, the asphalt was over and a dirt road started. It turned out to be about 50 km. We decided to go back and take the main road through Boge. The asphalt again ended right at the top of the pass, before Tet, but only 15 kilometers of dirt road remained. Overcoming them takes about an hour. After arriving, we decided to have coffee at the only restaurant and ask where the waterfalls and the lake were. It turned out that one was about an hour and a half walk from the village itself and the other about three hours. We missed their visit and headed back down the familiar road.

Първата дестинация за деня беше Тет (или Тети). По предварителна информация това трябваше да е малко селце, близо до което се намират езера и водопади.
Първият вариант по който се опитахме да стигнем (през Prekal) се оказа не много подходящ. След едно от населените места асфалта свърши и започна черен път. Оказа се, че е около 50 км. Решихме да се върнем и да заходим по главния път през Boge. Асфалта отново свърши точно на върха на прохода, преди Тет, но по този начин оставаха само 15тина километра черен път. Преодоляването им отнема около час. След като пристигнахме, решихме да изпием по кафе, в единственото заведение и да разпитаме къде се намират въпросните водопад и езеро. Оказа се, че едното е на около час и половина пеша от самото село, а другото на три часа. Пропуснахме посещението им и се отправихме обратно по вече познатия път. 

The next stop was the famous road SH20, which is on the list of the most dangerous roads in the world.
Следващата спирка беше известният път SH20, който попада в класацията за най-опасните пътища в света.

From there, we proceeded to the border with Montenegro, which we crossed quickly and entered Serbia. The first major city is Novi Pazar and that’s where we decided to spend the night.
От там продължихме към границата с Черна гора, която прекосихме набързо и влязохме в Сърбия. Първият по-голям град е Нови Пазар и именно там решихме да пренощуваме.

Day 7 Novi Pazar – Sofia

Ден 7 Нови пазар – София

There is nothing interesting on the road again, so we headed directly to Sofia.
We crossed the border relatively quickly, and by 5 pm, happy with the trip, arrived safely.

По пътя отново няма нищо интересно, така че се отправихме директно към София.
Границата минахме сравнително бързо и към 17 часа, щастливи от пътуването, пристигнахме благополучно.