Bosnia and Herzegovina | Босна и Херцеговина
Bosnia and Herzegovina is one of the six federal units forming the former Socialist Federal Republic of Yugoslavia. The republic succeeded in gaining its independence during the wars in the SFRY in the 1990s. In the bloody civil war, about 100,000 people were killed and half the population moved to live elsewhere.
Босна и Херцеговина е една от шестте федерални единици, образуващи бившата Социалистическа федеративна република Югославия. Републиката успява да извоюва своята независимост по време на войните в СФРЮ през 90-те години на 20 век. В кървавата гражданска война са убити около 100 000 души, а половината от населението се е преместило да живее на друго място.
Day 1 Sofia-Sarajevo
Ден 1 София – Сараево
Due to the limited time and the many places I wanted to visit, we were leaving early (5 am) heading for Serbia. There was some fog on the highway, but the journey was relatively fast. The highway is followed by small but beautiful roads with multiple turns. The scenery gradually moves from the fields to the mountains and we seamlessly find ourselves at the border with Bosnia and Herzegovina. Along the way we saw a lot of motorcyclists and it turned out that there was a traffic jam, mostly made up of motorcycles. It turned out that there was a motorcycle meeting in Bosnia and Herzegovina and everyone traveled there. The border police, as well as several of the cars trying to cross the border, were not particularly pleased with the fact that everyone was heading in the front of the column, but we still passed quickly. On the Serbian side, at least, there was a shade, as opposed to entering Bosnia and Herzegovina. We continue between the mountains to the capital – Sarajevo and in the early afternoon we manage to find the hotel, though after an honorable tour of the city, since at the first time we missed it.
We had reserved Free Tour and after a quick unloading of the bikes we headed to the meeting place. The idea behind the Free Tour itself is pretty good, but you might need to attend morning groups. This way, after the tour, you can visit more interesting places. In our case we did not have this opportunity ..
Sarajevo is the capital of Bosnia and Herzegovina and the largest city in the country. Its population today is about 400,000 people, and in 1991 there lived 429 672 people. It was founded in 1461, when its territory was subordinated to the Ottoman Empire. Archduke Franz Ferdinand was killed in Sarajevo, which triggered the outbreak of World War I. The Winter Olympic Games were also held there in 1984. The city was besieged during the wars in the 1990s.
Поради ограниченото време и многото места, които исках да посетим тръгваме рано (към 5) посока Сърбия. По магистралата имаше малко мъгла, но пътуването вървеше сравнително бързо. След магистралата следват малки, но красиви пътчета с множество завой. Пейзажът постепенно преминава от равнинен към планински и неусетно се озоваваме на границата с Босна и Херцеговина. По пътя видяхме доста мотористи и се оказа, че на границата е станало задръстване, сформирано предимно от мотори. Оказа се, че има мотосъбор в Босна и Херцеговина и всички пътуваха натам. Граничната полиция, а и няколко от колите опитващи да минат границата, не бяха особено доволни от факта, че всички се нареждаха най-отпред, но все пак минахме бързо. От страната на Сърбия поне имаше навес и сянка, за разлика от влизането в Босна и Херцеговина. Продължаваме между планините към столицата – Сараево и в ранния следобед успяваме да намерим хотела, макар и след почетна обиколка на града, тъй като в първия момент го пропуснахме.
Бяхме запазили Free Tour и след бързо разтоварване на моторите се отправяме към мястото на срещата. Самата идея на Free Tour е доста добра, но може би трябва да се посещават сутрешните групи. По този начин след като се направи обиколката може да се посетят по-интересните места. В нашия случай нямахме тази възможност..
Сараево е столицата на Босна и Херцеговина и най-големият град в страната. Населението му днес е около 400 000 души, а през 1991 там са живели 429 672 души. Основан е през 1461, когато територията му е подвластна на Османската империя. В Сараево е убит ерцхерцог Франц Фердинанд, което става повод за избухването на Първата световна война. Там се провеждат и Зимните олимпийски игри през 1984. Градът е обсаден по време на войните през 90-те.
Day 2 Sarajevo – Medjugorje
Ден 2 Сараево – Междугорие
After breakfast we head to Mostar. The road again meanders between the mountains and is considered one of the most beautiful in Bosnia and Herzegovina. On the other hand, it is quite busy. We arrive at Mostar around noon and all possible tourists from the region are lapping the streets. However, we scramble to see the famous bridge.
Stari Most is a pedestrian bridge over the Neretva River in the old part of Mostar, Bosnia and Herzegovina.
It was built in 1557-1566 by an Ottoman architect of Christian origin, Sinan (also known as Koja Mimar Sinan Aga), and according to some legends. In its place, there used to be a wooden bridge that hung on chains and swung so hard that when people had to cross it, they were engulfed in mortal fear, as Ottoman historian Hadji Kalfa recounts. According to one legend, architect Mimar Hayredin, was tasked with constructing this unique bridge, under the threat of death, if he did not manage till the day of the opening. When the scaffolding of the bridge had to be removed, had prepared his own funeral, not knowing if he had done it.
The bridge is 30 meters long and 20 meters above the Neretva River at its highest point. When it was built, the Old Bridge is the largest with such an arch in the world. It is guarded by 2 towers: the Helebiya tower and the Tara tower, also called “Bridge Guardians” or “Mostars”.
Old Bridge has been on the UNESCO list of World Heritage Sites since 2005.
On November 9, 1993, during the war in Bosnia and Herzegovina, the bridge was destroyed. It began reconstruction in 1995 and was officially opened on 23 July 2004 in front of representatives of 60 countries.
The bridge symbolizes the link between ethnicities in Herzegovina – Croats and Bosnians.
The locals have fun jumping from it into the river (this is also the place where Red Bull water jumping competitions take place).
След закуска се отправяме към град Мостар. Пътят отново криволичи между планините и се смята за един от най-красивите в Босна и Херцеговина. За сметка на това е и доста натоварен. В Мостар пристигаме около обяд и всички възможни туристи от региона щъкат по улиците. Въпреки това се промушваме, за да видим известният мост.
Стари мост е пешеходен мост над река Неретва в старата част на град Мостар, Босна и Херцеговина.
Изграден е през 1557–1566 г. от османския архитект от християнски произход Синан (наричан още Коджа Мимар Синан ага), а според някои легенди. На неговото място преди това е имало дървен мост, който висял окачен на вериги и се люлеел толкова силно, че когато хората трябвало да го преминат, те били обземани от смъртен страх, както разказва османският историограф Хаджи Калфа. Според една от легендите архитектът Мимар Хайредин, натоварен със задачата да построи този уникален за времето си мост под заплаха от смърт, ако не се справи, за деня на откриването, когато скелето поддържащо моста трябвало да бъде отстранено, бил подготвил собственото си погребение, тъй като не знаел дали се е справил.
Мостът е дълъг 30 м и се издига на 20 м над Неретва в най-високата си точка. При построяването му Старият мост е най-големият с такава арка в света. Охранява се от 2 кули: кулата Хелебия и кулата Тара, наричани още „Пазителите на моста“ или „мостари“.
Стари мост е в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство от 2005 г.
На 9 ноември 1993 г., по време на войната в Босна и Херцеговина, мостът е разрушен. През 1995 г. започва реконструирането му и на 23 юли 2004 г. пред представители на 60 държави, е открит официално.
Мостът символизира връзката между етносите в Херцеговина – хървати и босненци.
Местните се забавляват, като скачат от него в реката (това е и място на което се провеждат състезания на Red Bull за скокове във вода).
The Kravitsa Falls follows. It is located near the border with Croatia. They charge us a fee, but at least they allow us to get close to the waterfall with the bikes. Otherwise, we would have to walk in the heat a few kilometers with all the equipment. The original plan was to sleep on a tent at a nearby campsite, but it turned out that it had not been in operation for several years, but was not mentioned anywhere on the Internet. Free camping is permitted but not recommended due to the large number of active mines in the country. We quickly find a place to sleep in bungalows (quite luxurious according to the common understanding of bungalows) in the nearby town of Medjugorje.
Следва водопада Кравица. Намира се близо до границата с Хърватска. Събират ни такса, но поне ни позволяват да стигнем близо до водопада с моторите. В противен случай трябваше да вървим в жегата няколко километра с цялата екипировка. Първоначалния план беше да спим на палатка в близкия къмпинг, но се оказа че въпросният не работи от няколко години, но никъде в интернет не е упоменато. Свободното къмпингуване е позволено, но не е препоръчително, поради големият брой активни мини в страната. Бързо намираме място за спане в бунгала (доста луксозни според общото разбиране за бунгала) в близкото населено място Междугорие.
Day 3 Medjugorje – Plitvice lakes (Croatia)
Ден 3 Междугорие – плитвички езера (Хърватска)
Last day in Bosnia and Herzegovina. I wanted to see as much of the country as possible, so we head for the Plitvice Lakes, but through Bosnia and Herzegovina, instead of the more famous road through Croatia. Alternate lunar landscapes (fields, targets in craters, probably from recent hostilities in the region), derelict villages with houses without roofs, and targets in bullet holes and signs for still undiscovered mining fields.
At a gas station we meet a group of Croatian motorists who recommend us to visit the Una National Park and the waterfalls bearing the same name. The road to them is a dirt road, 15 kilometer winding along the river, which is a border between the two countries, but worth. At this time of year, the river is full of water and the waterfalls are truly impressive.
Последен ден в Босна и Херцеговина. Исках да видя колкото се може повече от страната, затова поемаме към Плитвичките езера, но през Босна и Херцеговина, вместо през по-известният път през Хърватска.Редуват се лунни пейзажи (полета, целите в кратери, вероятно от неотдавнашните военни действия в региона), обезлюдени села с къщи без покриви и целите в дупки от куршуми и табели за все още неразминирани минни полета.
На една бензиностанция срещаме група Хърватски мотористи, които ни препоръчват да посетим националният парк Уна и водопадите носещи същото име. Пътят до тях е черен, 15 тина километра, виещ се покрай реката, която е граница между двете държави, но си заслужава дундуркането. По това време на годината реката е пълноводна и водопадите са наистина внушителни.
It is very close to the border with Croatia and Plitvice Lakes National Park, near which we find a campsite where we can spend the night.
Съвсем наблизо е границата с Хърватска и национален парк Плитвички езера, близо до който намираме къмпинг, където да пренощуваме.
The trip continues in CroatiaПътуването продължава в Хърватска
